паноптикум на разлюбени кукли
В очите им дреме изгубено времето.
Лицата им пазят следи от любов.
Понесли на гръб на безвремие бремето.
Акрилно-усмихнати, в дрехи-покров,
тъй искани някога, днес - недолюбени,
купчина от спомени тлее под тях...
И толкова жалки - със вид на изгубени
и с вечния кукленски пластмасов смях...
В пиеса-гротеска безмълвно поставени,
по древен сценарий, открит във кивот.
Ненужни и бледи. Нарочно забравени.
Разлюбени кукли в игра на живот.
Лицата им пазят следи от любов.
Понесли на гръб на безвремие бремето.
Акрилно-усмихнати, в дрехи-покров,
тъй искани някога, днес - недолюбени,
купчина от спомени тлее под тях...
И толкова жалки - със вид на изгубени
и с вечния кукленски пластмасов смях...
В пиеса-гротеска безмълвно поставени,
по древен сценарий, открит във кивот.
Ненужни и бледи. Нарочно забравени.
Разлюбени кукли в игра на живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Всички права запазени
