В очите им дреме изгубено времето. Лицата им пазят следи от любов. Понесли на гръб на безвремие бремето. Акрилно-усмихнати, в дрехи-покров, тъй искани някога, днес - недолюбени, купчина от спомени тлее под тях... И толкова жалки - със вид на изгубени и с вечния кукленски пластмасов смях... В пиеса-гротеска безмълвно поставени, по древен сценарий, открит във кивот. Ненужни и бледи. Нарочно забравени. Разлюбени кукли в игра на живот.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
и после -все да те чета
много се радвам, че никога не е късно