Паралелната приказка
„аз съм“
ме спря
по средата
на нищото
и ме попита
разбира се
„ти ли си“
тихичко
сякаш прошепваше тайна
засмях се
„не, аз съм“
прошепнах най-тайнствено
смисълът
„ти си“
изтананика
по ехото
с вечните си
истини
свишето
„лека нощ“
се усмихна
в сънят си
и сгуши се
сякаш че коте
„сънувай,
безопастност
те пази
от лошото“
„съмва се,
не ме изоставяй,
придаваш ми смисълът“
меко и
сънено
клепки притвори
навярно тя
търсеше сигурност
„сигурно“
аз промърморих и
я притиснах към себе си
сякаш прегръщах вселената
„с мен ли си“
пътя на лентата
нощно
просвири душата ми
„съм“
конструира отново
дъгите и мрамора
в нейният сън
среднощно
колоните легнаха
във коприна и скреж
„вярваш ли в истина
или прераждане
чувстваш ли смисъла
или съдбата си“
„вярвам“
нежно
опити от крехкото
на паралела
сънувахме всичко
което съдбата
ни беше отнела
вече веднъж
безмилостно
сякаш откъсваше
вятъра
вишневий цвят
и крила пеперудени
„аз и ти“
„ние“
„не, аз“
падащ глас
във неживия час
не запомних съня
помня само звезда
и очи изумрудени
„аз ли съм“
ме спря
по средата на нищото
и ме принуди
да го отрека
непоколебима съдба
изтича през пръстите
като
студена река
разби
дъгите и мрамора
остана единствена
кръгла
Съмсара
и пълна Луна
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Северина Даниелова Всички права запазени
