6.05.2012 г., 22:12 ч.

Парченцата, останали от мен 

  Поезия
818 1 4

ПАРЧЕНЦАТА, ОСТАНАЛИ ОТ МЕН.

Когато във живота ми дойде,
навсякъде ухаеше на пролет...
И аз разперих своите криле,
превърнала мечтите си във полет.

Дърветата разцъфваха красиво,
възкръсваше светът с живота нов,
а аз се чувствах истински щастлива...
Почувствах те, почувствах те, Любов!

Различно беше лятото, измамно...
Разтягаше лицата в нервен смях.
Тогава в теб усетих нещо странно -
промяна, от която бе ме страх.

През есента валежът на листата
напомняше на чувството във мен...
Любов? Или присъда „Прокълната!”,
убиваща ме бавно ден след ден...

Не закъсня онази страшна зима...
И с леден дъх в прегръдка ме скова.
Сърцето ми затрупа със лавина.
Останалото – студ. И самота...

И днес се лутам сред развалини.
Светът ми е напълно разрушен...
Ела, Любов!... За спомен си вземи
парченцата, останали от мен!

Павлина Соколова

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За спомен си вземи - парченцата, останали от мен!.... Страхотно е.
    Всяка любов когато си отиде - си отива с част от нас самите. Усетила си го, и си го изразила в прекрасен стих.
  • Поздрав!
  • темата за любовта, минаваща през всички сезони, бе изкушила и мен.
    Твоето е по-силно, и като емоция, и като искреност.
  • Харесах!
Предложения
: ??:??