13.11.2008 г., 21:01

Пареща болка

1.4K 0 4

Не те искам, а те жадувам.

Не те отричам, а те презирам.

Не мога да ти откажа -

прекалено съм слаба.

Не мога да те прегърна -

твойте бодли ме раняват.

Да се протегна, не мога -

зная, пак ще падна.

Но какво ли мога тогава?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • поздравявам те за доброто стихотворение с обич
  • Можеш всичко, стига да го искаш много силно! Поздрави за хубавия стих!
  • По-скоро открий какво можеш и действай!
    Хубав стих! Поздрави!
  • Можеш да справиш с това объркване!
    Познато ми е...
    Случват се и парадоксални да са чувствата понякога....дори в самата теб..
    Прегръщам те!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...