20.01.2021 г., 7:31

Парник

824 1 0

Скован и без усмивка,
зимният човек стои и гледа
в голямото си черно палто
с камъни в джобовете
как садя цветя
в малък парник от стъкло
в един слънчев ъгъл 
на една опожарена къща
със срутен покрив и стена.
Сред тези останки, 
моята лутеранска 
добродетелна изложба 
и витрината на невъзможно
влюбената проститутка.
Пъпки като глави на змии се спускат 
по прозрачните панели.
Челюстите им пропукват. 
Зейнали, устите им поглъщат празнина
и бълват фантастични цветове и форми.
Зимният човек опитва да си спомни 
как рисуват се сърца 
по замъглените прозорци.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Малката Мис Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...