muzika70 (Росица Чакърова)
59 85
24.07.2014 г., 11:59 ч.  

Пасторално 

  Поезия » Любовна
766 0 13

Заформихме си тройка на поляна-

Аз, Любовта и някакъв си Кос.

Подсвиркваш ти..., обаче тука стана

за мойте чувства, мамка му, въпрос!

 

Седни, Любов, да пушим по цигара

и да те питам 'де е принца мой?

Да взема ли веднъж да  го разкарам

или е още влюбен в мене той?

 

Да взема ли да тегля му чертата,

да спра да чакам денем и нощя

да драсне два три реда в чата?

Е, писна ми, съвсем ми се отщя!

 

Ти, Кос, ела, изчуруликай,

видя ли го и мисли ли за мен?

Да... знам ,  че сме си лика и прилика...

Ще има значи, казваш, Видов ден.

 

Любов,Любов... - виж как ме издокара -

да влизам в този шибан диалог

и на поляна с Кос да разговарям,

издигайки го смело в чин "пророк"...

 

И ти - аванта тука с мене пушиш -

е, докога ще вземаш, докога?

Веднъж ме почерпи за двама души -

със обич - точно тук, сега!

 

А... нямате... готвачът ви приключи -

вегетарианско само имате за днес,

но в друга кръчма може да се купи

и струва само?... Само мойта чест?...

 

Ще взема да се скрия аз под сянка

и да приключа с този тъп въпрос.

Заформихме си тройка на полянка -

Аз, Любовта и някакъв си Кос...

 

Р.Ч.,Лондон 2014

 

 

© Росица Чакърова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??