Пасторално
Заформихме си тройка на поляна-
Аз, Любовта и някакъв си Кос.
Подсвиркваш ти..., обаче тука стана
за мойте чувства, мамка му, въпрос!
Седни, Любов, да пушим по цигара
и да те питам 'де е принца мой?
Да взема ли веднъж да го разкарам
или е още влюбен в мене той?
Да взема ли да тегля му чертата,
да спра да чакам денем и нощя
да драсне два три реда в чата?
Е, писна ми, съвсем ми се отщя!
Ти, Кос, ела, изчуруликай,
видя ли го и мисли ли за мен?
Да... знам , че сме си лика и прилика...
Ще има значи, казваш, Видов ден.
Любов,Любов... - виж как ме издокара -
да влизам в този шибан диалог
и на поляна с Кос да разговарям,
издигайки го смело в чин "пророк"...
И ти - аванта тука с мене пушиш -
е, докога ще вземаш, докога?
Веднъж ме почерпи за двама души -
със обич - точно тук, сега!
А... нямате... готвачът ви приключи -
вегетарианско само имате за днес,
но в друга кръчма може да се купи
и струва само?... Само мойта чест?...
Ще взема да се скрия аз под сянка
и да приключа с този тъп въпрос.
Заформихме си тройка на полянка -
Аз, Любовта и някакъв си Кос...
Р.Ч.,Лондон 2014
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Чакърова Всички права запазени
