4.01.2008 г., 15:15

Пато-логично

2.8K 1 39

Познаваш ли ме? Аз съм онзи вирус,

 за който само Адът е лечение.

Аз идвам като знак. Преди умиране.

Пълзя като некроза в твойте вени.

 

Аз идвам остро. Като аутопсия.

Изваждам ти надеждите за оглед.

Вторачвам се в кръвта ти. Микроскоп съм.

Не се смалявай. Няма да помогне.

 

Познаваш ли ме? Аз съм онзи тромб,

със който си запушил самотата си.

Врата към гроб, маскиран като дом.

Разсейка грях, приличаща на святост.

 

Не ме ли помниш? Аз съм гъстотата

на въздуха във стая на умиращ.

Атрофното клеймо на сетивата.

Звукът като от пулс, когато спира.

 

Не ме забравяй. Бързо ме прихвана

и дълго ще си мене-позитивен.

Познаваш ли ме? Аз съм твойта рана.

Надеждата, която те убива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Мавродинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
  • НЯМАМ ДУМИ - ВСИЧКИ СТИХОВЕ ТИ СА ПРЕКРАСНИ, СИЛНИ, ЧУВСТВЕНИ, ВЪЗРАЖДАЩИ И ПРОНИЗВАЩИ, НО ИСТИНСКИ...СИЛА НА СЛОВОТО, БОГАТА ПАЛИТРА ОТ ДУМИ, КРАСОТА И ГРОЗОСТ, ВЪЗПЯТИ НАРАВНО - ТИ СИ ГЕНИЙ, ЕЛИЦА ! СТРАХОТНА СИ, СИЛНА СИ, СВЕЖА !!!
    БРАВО, МИЛА, АПЛОДИСМЕНТИ !

    С ОБИЧ, ДИА
  • !!!
  • Уникален стих!Уникален е начиньт по който сьчетаваш всичко което си противоречи-животьт и смьртта,болестта и удоволствието(от греха, наркозата...).Много е провокиращо,особено когато е поднесено на медицински,но разбираем език.
    Специални поздрави!
  • Удивителна си!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...