alisa_wonderland (Елица Мавродинова)
132 234
4.01.2008 г., 15:15 ч.

Пато-логично 

  Поезия » Любовна
2439 1 39

Познаваш ли ме? Аз съм онзи вирус,

 за който само Адът е лечение.

Аз идвам като знак. Преди умиране.

Пълзя като некроза в твойте вени.

 

Аз идвам остро. Като аутопсия.

Изваждам ти надеждите за оглед.

Вторачвам се в кръвта ти. Микроскоп съм.

Не се смалявай. Няма да помогне.

 

Познаваш ли ме? Аз съм онзи тромб,

със който си запушил самотата си.

Врата към гроб, маскиран като дом.

Разсейка грях, приличаща на святост.

 

Не ме ли помниш? Аз съм гъстотата

на въздуха във стая на умиращ.

Атрофното клеймо на сетивата.

Звукът като от пулс, когато спира.

 

Не ме забравяй. Бързо ме прихвана

и дълго ще си мене-позитивен.

Познаваш ли ме? Аз съм твойта рана.

Надеждата, която те убива.

© Елица Мавродинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
  • НЯМАМ ДУМИ - ВСИЧКИ СТИХОВЕ ТИ СА ПРЕКРАСНИ, СИЛНИ, ЧУВСТВЕНИ, ВЪЗРАЖДАЩИ И ПРОНИЗВАЩИ, НО ИСТИНСКИ...СИЛА НА СЛОВОТО, БОГАТА ПАЛИТРА ОТ ДУМИ, КРАСОТА И ГРОЗОСТ, ВЪЗПЯТИ НАРАВНО - ТИ СИ ГЕНИЙ, ЕЛИЦА ! СТРАХОТНА СИ, СИЛНА СИ, СВЕЖА !!!
    БРАВО, МИЛА, АПЛОДИСМЕНТИ !

    С ОБИЧ, ДИА
  • !!!
  • Уникален стих!Уникален е начиньт по който сьчетаваш всичко което си противоречи-животьт и смьртта,болестта и удоволствието(от греха, наркозата...).Много е провокиращо,особено когато е поднесено на медицински,но разбираем език.
    Специални поздрави!
  • Удивителна си!
  • Е....нямам думи Алиса за такава поезия, която обездумява!!!
  • Невероятно много ми допадна. Омагьоса ме.
  • Това стихотворение е невероятно. Ели ти си голям поет - истинско откритие! Откакто те чета сериозно обмислям идеята да изтегля кредит и да инвестирам средствата в твоя стихосбирка! Това ще е най- добрата ми бизнес инвестиция какво ще кажеш?
  • Само ти можеш да го напишеш по този дисекционен начин...
    Радвам се, че си се завърнала!
  • Елице, ти си оня лазерен скалпел, който може да рисува върху сърцето и да оставя белег върху него завинаги
    Андромаха, идеята за елерона е блестяща, може да използваш стабилизатор, колесник, фигури от висшия пилотаж, като лупинг, свредел, тоно. Използвай и жаргоните в авиацията като - вместо кацане - клякане, вместо десен вираж - опитай левия
    Опитай да направиш стих-метафора като този и ще получиш не малко аплодисменти.
    Нямам и най-малкото намерение да те засягам. Всеки има право на мнение. Просто ми стана смешно, като прочетох коментара ти. В поезията се използват често метафори и този приом е от както съществува тя, а стихотворението на Елица е една цялостна метафора.
    Поздрав Хаус-че!!!!
  • Хареса ми много.Мога само да те поздравя!
  • Радвам се, че те познавам, Ели! И че имам възможността да се докосвам до поезията ти! Поредния разбиващо - силен стих! Нека новата година ти донесе много вдъхновение и любов! Поздрави!!!
  • Ще стана банална,но все пак-страхотно! Поредния ти шедьовър! Пожелавам ти през Новата година още безчет разтърсващи творби! И разбира се,честито-100 стихотворения си е малък юбилей!
  • Страхотен стих!
  • Въздействаща си до болка!
  • !!!
    Без коментар!
  • Аплодисменти, Ели!!!
  • Това е доста тежко за преглъщане.. Натурализъм до болезненост.
  • "Не ме ли помниш? Аз съм гъстотата

    на въздуха във стая на умиращ.

    Атрофното клеймо на сетивата."

    Въздействащо! Силно!

    Звукът като от пулс, когато спира.

  • Прекланям се пред таланта ти!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Интересен стил имаш!Възхитена съм!
  • Великолепно!!!
    Аплодисменти!!!
  • Еличка , неповторим стих си сътворила...Прекрасно прекрасен е ...Поздрав от мен!
  • Врата към гроб, маскиран като дом.... толкова познато, до болка, до изтъркване на сетивата, поздравявам те за този невероятен стих!
  • Виждал съм те някъде...
  • Почувствах се като в моргата
  • Наистина УНИКАЛНО!
  • Много оригинално и като идея и като изпълнение.
    Браво ,Ели!!
  • Сразена съм...от силата на словото.
    с обич.
  • Поздравления!!!Без думи!!Възхитена съм!!!
  • като анестезия е !
  • Уникална си, Алиске!!!
    Браво, миличка!
  • познавам те и още как!
  • Не ме забравяй. Бързо ме прихвана

    и дълго ще си мене-позитивен.

    Познаваш ли ме? Аз съм твойта рана.

    Наркозата, която те убива.
    !!! Ама и стихчето си го бива!!!
  • Уау...Вече си мислех, че съм претръпнал на всичко след като си взех изпита по анатомия преди години, но това ме стресна. За пръв път чета такова стихотворение. Ако си го писала за конкретен човек и случка - то той ще трябва сериозно да се замисли... Иначе истината е, че животът не е само смях и удоволствия, но ти явно знаеш най-добре това.
  • Подейства ми Хирургично!

    Страшна си, Мавродинова! Като дойда, яко ще те нацелувам!
  • "Не ме ли помниш? Аз съм гъстотата

    на въздуха във стая на умиращ.

    Атрофното клеймо на сетивата.

    Звукът като от пулс, когато спира."


    Чисто и просто, РАЗМАЗВАЩО!!!

  • Силна си!
    Прегръщам те!
  • ПОЕЗИЯ!
Предложения
: ??:??