Паячето
Паякът плете свойте тънки мрежи,
а ние, хората, изгаряме от копнежи,
кой със кого, кога и къде,
кой на кого сърцето ще окраде.
Хората слепи сме, глухи и неми,
мислим си само за наште проблеми,
искаме само ние да сме добре,
а другите - куче да ги яде!
Наивни и слепи - какви сме глупаци,
сякаш на очите сме си сложили капаци,
вървим през живота, а за нас е жалко
да не видим милото паяче малко...
Изящни плетки плете и преплита,
и паяжината своя спокойно оплита,
не бърза за никъде, наслаждава се на мига
да бъде самотно, обзето от тъга...
а ние, хората, изгаряме от копнежи,
кой със кого, кога и къде,
кой на кого сърцето ще окраде.
Хората слепи сме, глухи и неми,
мислим си само за наште проблеми,
искаме само ние да сме добре,
а другите - куче да ги яде!
Наивни и слепи - какви сме глупаци,
сякаш на очите сме си сложили капаци,
вървим през живота, а за нас е жалко
да не видим милото паяче малко...
Изящни плетки плете и преплита,
и паяжината своя спокойно оплита,
не бърза за никъде, наслаждава се на мига
да бъде самотно, обзето от тъга...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валето Всички права запазени
