May 7, 2008, 7:39 AM

Паячето

  Poetry
1K 0 1
Паякът плете свойте тънки мрежи,
а ние, хората, изгаряме от копнежи,
кой със кого, кога и къде,
кой на кого сърцето ще окраде.

Хората слепи сме, глухи и неми,
мислим си само за наште проблеми,
искаме само ние да сме добре,
а другите - куче да ги яде!

Наивни и слепи - какви сме глупаци,
сякаш на очите сме си сложили капаци,
вървим през живота, а за нас е жалко
да не видим милото паяче малко...

Изящни плетки плете и преплита,
и паяжината своя спокойно оплита,
не бърза за никъде, наслаждава се на мига
да бъде самотно, обзето от тъга...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валето All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хората слепи сме, глухи и неми,
    мислим си само за наште проблеми,
    искаме само ние да сме добре,
    а другите - куче да ги яде!

    Да! Истина е- колко жалко!!! Поздрав Вале!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...