На сина ми, с много обич!
Когато, сине, се гневиш,
към слънцето ти поглед свървай,
и към небесни висини,
към полета на птица... Пъргав
ума си в себе запази
и, чист като кристал планински,
не слагай чуждите вини
във мислите си светло-сини.
Обичай хората с Любов,
каквато Богът подарил е
на целия Човешки род
(макар не всички я съзират…)
Въвлечени в водовъртеж
в света ни тъй материален,
загърбваме мечти, копнеж…
а той, светът, е идеален,
създаден от Сърце едно
в хармония вселенска, вечна…
Недей забравя, сине мой -
пази душата си човечна!
© Криси Всички права запазени