Печален цвят
426
0
0
Цвят възнесен и незабравим!
не беше песен,
нито беше дим…
Усетих топлината твоя -
жално, като вярата,
прегърнах аз, спасителката своя!
Ти безроден бе в ума ми!
незнаен,
като дух се появи в гласа ми.
Пастелни вопли под крилото свое пазиш
всред мисли топли.
Цвят безсмъртен, себе си ли мразиш?
Красив и лек - летиш като листо!
Из погледа ти мек
долавям себе си…
И стена аз за топлото гнездо!
Освободи ме!
От безкръвното,
студеното,
самотното
легло.
Цвят небесен и недоловим…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жулиян Желязков Всички права запазени
