Цвят възнесен и незабравим!

не беше песен,

нито беше дим…

Усетих топлината твоя -

жално, като вярата,

прегърнах аз, спасителката своя!

Ти безроден бе в ума ми!

незнаен,

като дух се появи в гласа ми.

Пастелни вопли под крилото свое пазиш

всред мисли топли.

Цвят безсмъртен, себе си ли мразиш?

Красив и лек - летиш като листо!

Из погледа ти мек

долавям себе си…

И стена аз за топлото гнездо!

Освободи ме!

От безкръвното,

студеното,

самотното

легло.

Цвят небесен и недоловим…