Печката на моята душа
"Печката на моята душа"
Угасна и последната треска
в печката на моята душа.
Настъпи кристализираща студенина,
държаща за ръка
остра, непрогледна мрежа тъмнина.
До преди малко гледах милувките на огнени цветя
и се опитвах да прозра през техните очи света...
Какво повече, освен игра,
можеше да е за тях света?
Кратка бална забава,
след която единствено прах от пепел остава!
Пепел и разяждаща, пареща болка от спомени,
в пясъка на нищото окъпани...
Затворих клепачи бавно, без преструвки,
и кратък дъжд опари пепелта с мокри милувки.
Отворих очи...
Погледнах към печката.
Същата квадратна стая, пълна с нещо.
Но този път там не бе горещо,
а тъмно, зловещо...
С неимоверни сили повдигнах високо глава
и изтръсках гордо пепелта...
Пепелта от печката на моята душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Гълъбова Всички права запазени
Радвам се,че съм въздействала по някакъв начин. 
