Тя бе добра, сияйна, в цвят и искри –
една кристална ваза в скъп бутик.
Ех, нежността ѝ кой ли не поиска,
от крехкостта ѝ кой не се опи!
А после – на дантелена покривка
попадна в хол просторен и студен,
без светлина, без стопляща усмивка,
без разлика дали е нощ и ден.
Но топлеше я чудото стаено
в кристалната й гръд – едно стъбло
бамбуково, отскоро натопено,
растеше бързо – силно и добро. ...