1.06.2007 г., 5:54

Пей ми

697 0 3
 

Пей ми

За великата река

И наводненията

Полетата с царевица

И избелелите

От слънцето усмивки


Покажи ми стари снимки

Как развяват знамена

Искам да се върна пак в училище

И да се търкалям във калта


И после искам да изляза от тази локва

И дъжда да спре да блъска

Искам някой да открадне котвата ми

За да се върна вкъщи


Пей ми

За Луизиана

Кухата китара да дрънчи

Като дъжда

И слънцето нарязва въздуха в дъга

С последните лъчи


Пей ми

Бавно

Както плачат негрите

По великата река


30.05.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силно, силно, силно - като мисъл и форма! Блъскам си толкова време какво носи словото ти и с този стих изведнъж идва отговора - индианците изпо.зват езика така - начинът на мислене и думата, която го покрива - образно, нетрадиционно, новаторски...
  • Ще замълча за да послушам с тебе...
  • Много тъга !

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....