1.06.2007 г., 5:54

Пей ми

701 0 3
 

Пей ми

За великата река

И наводненията

Полетата с царевица

И избелелите

От слънцето усмивки


Покажи ми стари снимки

Как развяват знамена

Искам да се върна пак в училище

И да се търкалям във калта


И после искам да изляза от тази локва

И дъжда да спре да блъска

Искам някой да открадне котвата ми

За да се върна вкъщи


Пей ми

За Луизиана

Кухата китара да дрънчи

Като дъжда

И слънцето нарязва въздуха в дъга

С последните лъчи


Пей ми

Бавно

Както плачат негрите

По великата река


30.05.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силно, силно, силно - като мисъл и форма! Блъскам си толкова време какво носи словото ти и с този стих изведнъж идва отговора - индианците изпо.зват езика така - начинът на мислене и думата, която го покрива - образно, нетрадиционно, новаторски...
  • Ще замълча за да послушам с тебе...
  • Много тъга !

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....