Jun 1, 2007, 5:54 AM

Пей ми

  Poetry
696 0 3
 

Пей ми

За великата река

И наводненията

Полетата с царевица

И избелелите

От слънцето усмивки


Покажи ми стари снимки

Как развяват знамена

Искам да се върна пак в училище

И да се търкалям във калта


И после искам да изляза от тази локва

И дъжда да спре да блъска

Искам някой да открадне котвата ми

За да се върна вкъщи


Пей ми

За Луизиана

Кухата китара да дрънчи

Като дъжда

И слънцето нарязва въздуха в дъга

С последните лъчи


Пей ми

Бавно

Както плачат негрите

По великата река


30.05.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силно, силно, силно - като мисъл и форма! Блъскам си толкова време какво носи словото ти и с този стих изведнъж идва отговора - индианците изпо.зват езика така - начинът на мислене и думата, която го покрива - образно, нетрадиционно, новаторски...
  • Ще замълча за да послушам с тебе...
  • Много тъга !

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...