Като на пейка изхабена
При мен присяда
Не една душица уморена
Натежали от грижи и проблеми
Като картини и гоблени
Абстрактни или подредени
Проскърцаха дъските изхабени
За глътчица отмора
Се спират жадни хора
Като на чешма крайпътна
Сухотата да преглътнат
Пътя си да продължат
Ще седнат други притеснени
Дано си тръгнат просветени
© Любомир Деничин Всички права запазени