Feb 18, 2010, 2:14 PM

Пейка изхабена

  Poetry
728 0 8

Като на пейка изхабена

При мен присяда 

Не една душица уморена

Натежали от грижи и проблеми

Като картини и гоблени

Абстрактни или подредени

Проскърцаха дъските изхабени

За глътчица отмора

Се спират жадни хора

Като на чешма крайпътна

Сухотата да преглътнат

Пътя си да продължат

Ще седнат други притеснени

Дано си тръгнат просветени

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Охооо виж ти кой е наминал. ЛАСКА ми е оставила една усмивка. Благодаря!!!А ВИКИ направо се изчервих .ПОКЛОН за коментара .Много съм щастлив че докосването до мен носи светлина!!!
  • Дано, Любо!
    Докосването да теб носи светлина...
  • ВОДОЛЕЙЧЕ,добре дошла отново при мен,аха нослето се затопля.Ей телепате БОРКО ,Свети не ,съм а само грешник .Просветлей не знам да ли съм, но със сигурност знам че ми е приятно като точно вие присядате и ми се иска да ви посрещам подобавощо и теб СЕЛВЕР И теб принцесо ИВОН,за всички вас по чашка свежест и от моята топлинка !!!
  • Хей, Свети Просветлей!
    Приседнах да ти кажа- ЗДРАВЕЙ!!!
    Любо, както и сам се сещаш като присядаме не те изхабяваме, а те поддържаме чист!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...