Пенсионерска
Необходим предговор
С извинение – ЛИРИКА
Има някаква зараза в писането. И ти, невинната душица с нежно-розови мисли за красивия свят, четеш, четеш, четеш поезия – а накрая те прокъсне (както викаше баба ми за разслабването), пък пропишеш. Поезия! Или поне в някаква образноподобна форма. Та – и мен така! За което се извинявам, ама на – вие ще четете!
Възпявам месото!
Вас – сочни пържоли,
ту с млади картофки,
ту прелестно голи.
Възпявам месото!
Вас – крехки суджуци,
изтръгващи в тенджера
омайвайки звуци.
Възпявам месото!
Вас – сухи луканки,
сервирани тънки
из кръшни гаванки.
Възпявам месото!
Вас – млади филета,
нежна сланинка,
дебели котлети.
Възпявам…
Възпявам…
Но тънък е джоба!
В среднощната доба
напразно сънувам…
Напразно бленувам…
Напразно мечтая…
И тихо си трая,
на сухо преглъщам,
в кревата обръщам –
не свърши ли вече
на тунела безкрая?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
