29.05.2007 г., 22:46 ч.

ПЕПЕЛ (огледално) 

  Поезия
803 0 25
 

Давах ти... а връщаше петорно.

Обличаше ме цяла - до понятност.

И бранеше ме яростно от другите,

прикриваше... душевната прозрачност.

Високо ме издигна, за да виждам.

Изтръгна от очите тъмнината.

И слънцето в косите ми се сгуши,

за първи път докоснах светлината.

Зениците ни странно огледални,

се срещнаха в реалност - осъзната.

Камбанен звън отекна катедрално,

прелял в акорд от лунната соната.

Изричахме се с думи до безкрайност

и любехме се  там... сред редовете.

Превърнали страстта във необятност,

от пепел възкресена... с ветровете.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??