ПЕПЕЛ (огледално)
983
0
25
Давах ти... а връщаше петорно.
Обличаше ме цяла - до понятност.
И бранеше ме яростно от другите,
прикриваше... душевната прозрачност.
Високо ме издигна, за да виждам.
Изтръгна от очите тъмнината.
И слънцето в косите ми се сгуши,
за първи път докоснах светлината.
Зениците ни странно огледални,
се срещнаха в реалност - осъзната.
Камбанен звън отекна катедрално,
прелял в акорд от лунната соната.
Изричахме се с думи до безкрайност
и любехме се там... сред редовете.
Превърнали страстта във необятност,
от пепел възкресена... с ветровете.
© Кремена Стоева All rights reserved.
