Ето, идва този дългоочакван миг,
в който заставам пред твоето лице.
Гледам те, а ти нежно мълчиш.
Неволно протягам към теб ръце...
Не смея дори да те докосна,
защото за мен ти си свят като икона.
Не смея една целувка дори да изпрося,
щастлива съм, че се раждам отново...
И, ето, усещам те. Не може да бъде.
Усещам тялото ти, притиснато до мен.
Нима всичките ми мечти днес ще се сбъднат.
Нима това е най-прекрасният ден...
Вече няма какво да желая.
От живота няма какво да поискам.
Ако те загубя, това ще е края.
Но винаги ще помня тази усмивка...
Усмивката, в която се влюбих.
Която не бях виждала досега.
За нея всичко дадох и всичко загубих.
Ще я обичам дори след смъртта...
А как само ръцете ти изгарят.
Усещам пулса ти навсякъде по мен.
Не бих те пуснала дори за миг да избягаш,
дори това да е последният ми ден...
Заравяш пръсти в косите ми,
ах, как нежно ухае любовта.
Блестят сълзи от радост в очите ми
и бавно горя в пепелта...
В пепел превръщат се душите ни.
Огънят в сърцата гори.
Искам да прекарам остатъка от дните ми
пред блясъка на твоите очи...
В пепел превръщат се думите дори.
Безмълвни погледите ни се срещат.
И последната капка кръв в мен кипи,
усещаш ли, каквото и аз усещам...?