Пепеляшка
Понякога любовта ни наранява,
каза ми Добрата Фея,
ама аз – нали съм Пепеляшка,
реших по моя начин да живея.
Тиквата превърна се в карета,
а в прекрасна рокля – старата ми дрипа,
в човеци – сладките мишлета,
и запътихме се заедно към принца.
И танцувахме под звуците вълшебни,
и шампанско пихме до забрава,
полунощ часовникът удари
и от блясъка ми нищо не остана.
Моят принц уж тръгна да ме гони,
ала нещо май за мен забрави,
не разбра и той какво ми стори –
с една обувка си останах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Или Дадарова Всички права запазени
