7.02.2012 г., 22:24

Пеперудени мигове

969 0 2

Обгръщат нежно сетивата  пеперудени воали

и в лунна нощ събуждат във сърцето

пориви заспали...

Усещам себе си и теб на този миг в безкрая...

отключваш със ключе вълшебно в мене

портите към рая...

Докосваш с устни меки тънките ми струни

и раждаш огън от любов и страст отново

помежду ни...

Във този жертвен огън с теб докрай ще изгорим,

а сетне, във екстаз неземен преродени,

с пеперудени крила

 ще отлетим...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Ганчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...