ПЕПЕРУДИ, пеперуди,
ще политнат като в стих.
Те съня ми ще пробудят
в този лунен свят красив,
за да пиша до насита
с уморените ръце,
дето хляба придобиха,
ала слово търсят те.
Пеперуди, пеперуди,
докато навред летят
във живота си отруден
винаги ще стигам бряг.
Там е новият ми пристан,
там е пътят ми без край!
И когато свърши листа...
в края ще напиша „Рай“.
© Лъчезар Лазаров Всички права запазени