23.02.2021 г., 19:52

Пеперуди

955 1 3

ПЕПЕРУДИ, пеперуди,

ще политнат като в стих.

Те съня ми ще пробудят

в този лунен свят красив,

за да пиша до насита

с уморените ръце,

дето хляба придобиха,

ала слово търсят те.

 

Пеперуди, пеперуди,

докато навред летят

във живота си отруден

винаги ще стигам бряг.

Там е новият ми пристан,

там е пътят ми без край!

И когато свърши листа...

в края ще напиша „Рай“.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лъчезар Лазаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...