ПЕПЕРУДИ, пеперуди,
ще политнат като в стих.
Те съня ми ще пробудят
в този лунен свят красив,
за да пиша до насита
с уморените ръце,
дето хляба придобиха,
ала слово търсят те.
Пеперуди, пеперуди,
докато навред летят
във живота си отруден
винаги ще стигам бряг.
Там е новият ми пристан,
там е пътят ми без край!
И когато свърши листа...
в края ще напиша „Рай“.
© Лъчезар Лазаров All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Хем е сериозно, хем е като детска песничка