11.09.2005 г., 20:37

Пердето(JoannaVas&Cefules)

867 0 0
по разказа:"Този с когото живееш"

-Няма кой да ти отнеме ефирното перде.
Ушила си го с нишки светлина,
от слънчеви и лунните лъчи,
с отблясъци от сняг, с частиците дъги.
Обшила си го с думи
от платина,
от претопен език на древната камбана,
която нощем чуваш да звъни
и със сребро
от претопилия се торс
на някоя изящна езическа богиня.
И с мед от слънчеви загари,
разбира се и с капки топла кръв,
и с алено червило...
Това перде е между битието ти и теб,
но не да скрие реалността,
а да я прави по-жива и по-истинска...

-Няма кой да ми отнеме пердето свило се
ефирно под клепачите.
Зениците ми везали са думите
в случайната подредба на възможното
и в утрото на тихите пристанища
солените дихания са полъх,
изказващ ни в различната еднаквост
на звуците съграждащи се в нас.
Сребристото везмо се преподрежда,
а в прочита на словото си ти.
Пердето е прозрачната ни същност, в която
се надскачаме до зримост,
а думите нанизани в случайност
са зрънцето покълнало в очите.
Прочетеното е естественият чар
по който се познаваме,
но без да скрием реалността,
а правейки я ... по-жива и по-истинска...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...