по разказа:"Този с когото живееш"

-Няма кой да ти отнеме ефирното перде.
Ушила си го с нишки светлина,
от слънчеви и лунните лъчи,
с отблясъци от сняг, с частиците дъги.
Обшила си го с думи
от платина,
от претопен език на древната камбана,
която нощем чуваш да звъни
и със сребро
от претопилия се торс
на някоя изящна езическа богиня.
И с мед от слънчеви загари,
разбира се и с капки топла кръв,
и с алено червило...
Това перде е между битието ти и теб,
но не да скрие реалността,
а да я прави по-жива и по-истинска...

-Няма кой да ми отнеме пердето свило се
ефирно под клепачите.
Зениците ми везали са думите
в случайната подредба на възможното
и в утрото на тихите пристанища
солените дихания са полъх,
изказващ ни в различната еднаквост
на звуците съграждащи се в нас.
Сребристото везмо се преподрежда,
а в прочита на словото си ти.
Пердето е прозрачната ни същност, в която
се надскачаме до зримост,
а думите нанизани в случайност
са зрънцето покълнало в очите.
Прочетеното е естественият чар
по който се познаваме,
но без да скрием реалността,
а правейки я ... по-жива и по-истинска...