Бях усмихнато и жизнерадостно дете.
Бях красиво и сладко хлапе.
А сега...
Сега съм развалина.
Той открадна ми усмивката.
Той открадна искрата в мойте очи
и замени я със сълзи.
Той искаше една перфектна дъщеря
и така погуби моята душа.
Но нима перфектни хора има?
Нима перфектен е и той?
Напротив, има недостатаци безброй,
но обичам го аз, въпреки това.
Но той не ме обикна,
той така и не успя.
А може би обичаше ме,
но нямаше той време да покаже ми това,
защото беше зает да ме превръща в перфектна дъщеря.