8.05.2006 г., 7:06

Перфектна дъщеря

938 0 1
Бях усмихнато и жизнерадостно дете.
Бях красиво и сладко хлапе.
А сега...
Сега съм развалина.
Той открадна ми усмивката.
Той открадна искрата в мойте очи
и замени я със сълзи.
Той искаше една перфектна дъщеря
и така погуби моята душа.
Но нима перфектни хора има?
Нима перфектен е и той?
Напротив, има недостатаци безброй,
но обичам го аз, въпреки това.
Но той не ме обикна,
той така и не успя.
А може би обичаше ме,
но нямаше той време да покаже ми това,
защото беше зает да ме превръща в перфектна дъщеря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Карина Кирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!Реално,земно,ако мога даже да не сгреша като кажа ежедневно!6!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...