8 мая 2006 г., 07:06

Перфектна дъщеря

943 0 1
Бях усмихнато и жизнерадостно дете.
Бях красиво и сладко хлапе.
А сега...
Сега съм развалина.
Той открадна ми усмивката.
Той открадна искрата в мойте очи
и замени я със сълзи.
Той искаше една перфектна дъщеря
и така погуби моята душа.
Но нима перфектни хора има?
Нима перфектен е и той?
Напротив, има недостатаци безброй,
но обичам го аз, въпреки това.
Но той не ме обикна,
той така и не успя.
А може би обичаше ме,
но нямаше той време да покаже ми това,
защото беше зает да ме превръща в перфектна дъщеря.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Карина Кирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!Реално,земно,ако мога даже да не сгреша като кажа ежедневно!6!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...