23.08.2016 г., 16:45

Перо

748 2 1

Гарванът ми хвърли перото си

И каза: следвай ме!

Прекрачих го и продължих,

Нямам време за суеверия,

Светът с бесен ритъм се върти.

 

Сойката ми хвърли перото си

И каза: следвай ме!

Подритнах го и продължих,

Свирепо ме изпреварва времето,

Надбягвам се с всеки миг.

 

Ястребът ми хвърли перото си

И каза: следвай ме!

Настъпих го и продължих,

Тичам с паническо стремление,

В хаотичен бяг към никъде.

 

Внезапно се спрях на ръба на скалата,

Миг колебание и после крачка напред,

Но къде са ми крилете, къде са ми перата?

Само лешоядът кръжи сега над мен,

И повтаря: следвай ме!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Накова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересен замисъл. Рано или късно всички се сблъскваме с Лешояда /или Орела, както го нарича Карлос Кастанеда в произведението си "Дарът на Орела"/. Но има подготвителни етапи /загатнати в текста/ преди финалното противостояние на фона на "свирепата надпревара" с времето. Хареса ми! Сложих си го в Любими.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...