23.08.2016 г., 16:45

Перо

753 2 1

Гарванът ми хвърли перото си

И каза: следвай ме!

Прекрачих го и продължих,

Нямам време за суеверия,

Светът с бесен ритъм се върти.

 

Сойката ми хвърли перото си

И каза: следвай ме!

Подритнах го и продължих,

Свирепо ме изпреварва времето,

Надбягвам се с всеки миг.

 

Ястребът ми хвърли перото си

И каза: следвай ме!

Настъпих го и продължих,

Тичам с паническо стремление,

В хаотичен бяг към никъде.

 

Внезапно се спрях на ръба на скалата,

Миг колебание и после крачка напред,

Но къде са ми крилете, къде са ми перата?

Само лешоядът кръжи сега над мен,

И повтаря: следвай ме!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Накова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересен замисъл. Рано или късно всички се сблъскваме с Лешояда /или Орела, както го нарича Карлос Кастанеда в произведението си "Дарът на Орела"/. Но има подготвителни етапи /загатнати в текста/ преди финалното противостояние на фона на "свирепата надпревара" с времето. Хареса ми! Сложих си го в Любими.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...