23 ago 2016, 16:45

Перо

  Poesía
750 2 1

Гарванът ми хвърли перото си

И каза: следвай ме!

Прекрачих го и продължих,

Нямам време за суеверия,

Светът с бесен ритъм се върти.

 

Сойката ми хвърли перото си

И каза: следвай ме!

Подритнах го и продължих,

Свирепо ме изпреварва времето,

Надбягвам се с всеки миг.

 

Ястребът ми хвърли перото си

И каза: следвай ме!

Настъпих го и продължих,

Тичам с паническо стремление,

В хаотичен бяг към никъде.

 

Внезапно се спрях на ръба на скалата,

Миг колебание и после крачка напред,

Но къде са ми крилете, къде са ми перата?

Само лешоядът кръжи сега над мен,

И повтаря: следвай ме!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Накова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересен замисъл. Рано или късно всички се сблъскваме с Лешояда /или Орела, както го нарича Карлос Кастанеда в произведението си "Дарът на Орела"/. Но има подготвителни етапи /загатнати в текста/ преди финалното противостояние на фона на "свирепата надпревара" с времето. Хареса ми! Сложих си го в Любими.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....