Перо

23 ago 2016, 16:45

Poesía

583 2 1

Гарванът ми хвърли перото си

И каза: следвай ме!

Прекрачих го и продължих,

Нямам време за суеверия,

Светът с бесен ритъм се върти.

Сойката ми хвърли перото си

И каза: следвай ме!

Подритнах го и продължих,

Свирепо ме изпреварва времето,

Надбягвам се с всеки миг.

Ястребът ми хвърли перото си

И каза: следвай ме!

Настъпих го и продължих,

Тичам с паническо стремление,

В хаотичен бяг към никъде.

Внезапно се спрях на ръба на скалата,

Миг колебание и после крачка напред,

Но къде са ми крилете, къде са ми перата?

Само лешоядът кръжи сега над мен,

И повтаря: следвай ме!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vega666 (Младен Мисана)

2016-08-26T10:09:29+03:00

Интересен замисъл. Рано или късно всички се сблъскваме с Лешояда /или Орела, както го нарича Карлос Кастанеда в произведението си "Дарът на Орела"/. Но има подготвителни етапи /загатнати в текста/ преди финалното противостояние на фона на "свирепата надпревара" с времето. Хареса ми! Сложих си го в Любими.