Перо от гарван черно ме погали -
потръпнах от тревога и тъга.
С горчилката на думи се задавих
и в мен отекват тежко досега.
Приятелското рамо ми е чуждо,
човекът е човек, за да прости,
ала когато тази прошка е ненужна,
в душата ми е хладно... и боли.
Перо от гарван черно ме погали,
раздавах се на къшеи до днес,
но някой не успя да се нахрани
и жлъчно ме разкъса като пес...
© Яна Вълчева Всички права запазени