9.04.2008 г., 13:02

Перо от гарван

794 0 8

Перо от гарван черно ме погали -
потръпнах от тревога и тъга.
С горчилката на думи се задавих
и в мен отекват тежко досега.


Приятелското рамо ми е чуждо,
човекът е човек, за да прости,
ала когато тази прошка е ненужна,
в душата ми е хладно... и боли.


Перо от гарван черно ме погали,
раздавах се на къшеи до днес,
но някой не успя да се нахрани
и жлъчно ме разкъса като пес...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...