Apr 9, 2008, 1:02 PM

Перо от гарван

  Poetry
790 0 8

Перо от гарван черно ме погали -
потръпнах от тревога и тъга.
С горчилката на думи се задавих
и в мен отекват тежко досега.


Приятелското рамо ми е чуждо,
човекът е човек, за да прости,
ала когато тази прошка е ненужна,
в душата ми е хладно... и боли.


Перо от гарван черно ме погали,
раздавах се на къшеи до днес,
но някой не успя да се нахрани
и жлъчно ме разкъса като пес...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...