Песен
Песен
Нотите черни на листа блестят...
падат сълзите и размиват се с тях.
Пианото затихва... клавишите горят,
измъчено сърцето посърнало е пак.
Искаш ли аз песен тъжна да запея,
песен за две красиви, измамни очи,
песен, родила се от приказките и мечтите,
песен, потънала в кръв и сълзи.
Тази песен любов я наричат,
казват, изпееш ли я - тя те обрича...
Обрича те на силна мъка и сълзи -
решиш ли ти да я забравиш, до смърт сърцето те боли.
Рискувах аз заради тебе...
Как пея пръв желаеше да чуеш ти...
сега след тази песен сърцето ми пустее,
сега след тебе то измамено кърви.
И ето - свърши песента ми...
останах сам-сама в нощта,
а ти изръкопляска ми и тръгна -
обърна гръб на любовта...
Нотите черни на листа блестят...
падат сълзите и размиват се с тях.
Пианото затихва... клавишите горят,
измъчено сърцето посърнало е пак.
Искаш ли аз песен тъжна да запея,
песен за две красиви, измамни очи,
песен, родила се от приказките и мечтите,
песен, потънала в кръв и сълзи.
Тази песен любов я наричат,
казват, изпееш ли я - тя те обрича...
Обрича те на силна мъка и сълзи -
решиш ли ти да я забравиш, до смърт сърцето те боли.
Рискувах аз заради тебе...
Как пея пръв желаеше да чуеш ти...
сега след тази песен сърцето ми пустее,
сега след тебе то измамено кърви.
И ето - свърши песента ми...
останах сам-сама в нощта,
а ти изръкопляска ми и тръгна -
обърна гръб на любовта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Беленска Всички права запазени
