8.09.2011 г., 19:22

Песен за брезичката

2.1K 0 6

 

ПЕСЕН ЗА БРЕЗИЧКАТА

 

Черноока, мъничка брезичке,

крехичка, неогъвана още,

тихичко целувам, тихичко,

очите ти по цели нощи.

 

Чернокоса, палава брезичке,

буря се задава, твойта първа буря.

Облак ще ти се кълне, че те обича,

а ще те целуне с мълния.

 

Бурен ще те мами като цвете,

а ще пие от цвета ти,

бухал в тъмнината ще ти свети,

скитник ще ти сочи пътя.

 

Тогава ти ще станеш стройна хубава бреза,

а аз ще бъда вече старец белобрад.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...