4.09.2011 г., 17:55 ч.

Песен за човека - III част (Разпятие) 

  Поезия » Философска
1041 0 7

Песен за човека - III част

   (Разпятие)

 

Заспивам разпнат...

Закован  на кръста на времето.

Не танцувам вече...

Не мога!

Неудобно е с кръста...

Не пея...

Трудно е с разкривена уста.

Злобен съм...

Това е моят първи живот

и не знам как да го живея.

А като се науча...

губя интерес към него.

Не бързам...

Всичко около мен лети.

Събуждам се...

По чаршафа ми - следи

от кръст....

Няма пирони!!!

Само болка...

от невидим трънен венец.

Събуждам се...

Очаквам възкресение...

© Дух Иззедник Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всеки си носи кръста на този свят лъжовен -той е кратък като сън,но дали ще е този сън прекрасен или кошмар при всеки е различно!Трябва да четем и между редовете за да разберем душата написала тези редове!Трябва да сме силни и добри въпреки всичко и всеки !Харесах твоето стихо -бъди жив и здрав!
  • ........... Поздрав сърдечен!
  • Събуждам се...Очаквам възкресение...Поздравления!!!
  • И надмогване на болката...
  • Пробуждането винаги е болезнено...
  • Буря от емоции, преплитане на реалност и иреалност. Между мисълта и предчувствията духът търси себе си. Интересен поглед към мотива за Разпятието.
  • Като един кратък сън отминава живота.Кога всъщност се събуждаме...
    Поздрави!И внимавай с облаците
Предложения
: ??:??