Песен за човека - III част (Разпятие)

Поезия » Философска

1.3K 0 7

Песен за човека - III част

(Разпятие)

Заспивам разпнат...

Закован на кръста на времето.

Не танцувам вече...

Не мога!

Неудобно е с кръста...

Не пея...

Трудно е с разкривена уста.

Злобен съм...

Това е моят първи живот

и не знам как да го живея.

А като се науча...

губя интерес към него.

Не бързам...

Всичко около мен лети.

Събуждам се...

По чаршафа ми - следи

от кръст....

Няма пирони!!!

Само болка...

от невидим трънен венец.

Събуждам се...

Очаквам възкресение...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

mimamina (Мина Конарова)

Всеки си носи кръста на този свят лъжовен -той е кратък като сън,но дали ще е този сън прекрасен или кошмар при всеки е различно!Трябва да четем и между редовете за да разберем душата написала тези редове!Трябва да сме силни и добри въпреки всичко и всеки !Харесах твоето стихо -бъди жив и здрав!

2012-01-07T12:13:36+02:00
elenasim1 (Елeна)

........... Поздрав сърдечен!

2011-10-24T21:33:56+03:00
sisidara (Сиси)

Събуждам се...Очаквам възкресение...Поздравления!!!

2011-10-24T16:42:24+03:00
azura_luna (Петя Стефанова)

И надмогване на болката...

2011-09-23T09:18:54+03:00
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

Пробуждането винаги е болезнено...

2011-09-23T08:58:32+03:00