28.07.2015 г., 11:31

Песен за двама

566 0 10

Дълъг път до тебе аз изминах.

Много дни към мене ти вървя.

Аз през иглено ухо преминах...

Дълго в мен сърцето ми кървя.

 

И в стихове съм те описал,

и с тебе във мислите съм  спал.

В хубав ден в любов съм те орисал.

Всичко вече духом съм ти дал.

 

Ти си моята последна радост.

Пиша този стих за нас сега.

Моята душа изпитва сладост

от стопена между нас тъга.

 

В този паметен за двама ден

отвори сърцето си за мен! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви,Рени, Йонка,Евелина, Белла и Вода!
    Благодаря за коментарите и за оценката!
    Желая Ви хубав и прохладен летен ден!
  • Хубав сонет, Ники!
    Аплодирам.
  • Много красиво казано..., - но след толко стихове, не се ли отвори това сърце...!!!
    "И в стихове съм те описал,
    и с тебе във мислите съм спал.
    В хубав ден в любов съм те орисал.
    Всичко вече духом съм ти дал.'
  • Благодаря Никола за хубавият стих.Всеотдайна обич,кой не би мечтал за това.Браво.Ведър ден.
  • Явно си е заслужавала и трудностите и дългия път.
    Трудностите често ни правят по-силни!
    Поздрав!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...