28.01.2024 г., 21:28

Песен за Промяната

834 10 16

                   1

При българо-руската дружба

и вярна обвързваща служба,

живели два близки народа.

 

Но всяко е нещо до време,

накрая превръща се в бреме

и не е в крак с новата мода.

                   2

Изчаках да дойде момента,

да съм депутат в парламента,

камбаната бие раздяла...

 

Примамлива светла Промяна,

задуха отвъд океана –

тя пътя ми бе начертала..

                   3

С почтена душа откровена,

и с братска прегръдка скрепена,

доверие тя заслужава...

 

С усмивка вежлива и блага,

която добре ѝ приляга ...

Награди за вярност ми дава.

                   4

От други била е избрана...

От мен е сега развенчана...

Приятел не ми е Русия.

 

Побратима ме уважава,

когато греша ми прощава

и мой е той вожд и месия.

                   5

Говорят, че щяла Русия,

от робство и зла орисия,

сълзите ми пак да изтрие...

 

В лъжите на хора невежи,

с прокобните злобни брътвежи,

е смешно да вярвате вие.

                   6

Посока сама съм избрала...

Широка добра магистрала –

отвежда ме право в Европа...

 

С войници от чуди държави

ще пазя гранични застави,

когато там злото потропа.

                   7

По суша и водно пространство,

Шенген обещават от странство,

но с малка невинна добавка,

 

Мигрантите влезли в страната,

остават при мен на заплата

и мой генофонд без заявка.

                   8

В Европа за нас се говори,

като за лоялни партньори...

при мисия в чужда държава,

 

когато ми търсят съгласие,

да вземем и ние участие –

войници им винаги давам.

 

5:40 часът, 2 януари –

28 януари 2024, 18:15 часът

................................................

 

https://otkrovenia.com/bg/stihove/ti-pomnish-li-21

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на Таня и Мария за коментара на "Песен за промяната". Радвам се че ви е харесал стиха! желая ви всичко добро. Ведър слънчев ден!
  • Браво! Стихът добре написан и от мен добре разбран! Прокудени от своята Родина, децата ни завинаги в чужбина, тез бисери завинаги е дала и мъка ни е завещала. Защо? Родино влизат в парламента богати депутати и границите, свободата ни Разклати? Те стиховете не четат! Законите коват!
  • Иван, стихът ти е много добър!
  • Благодаря, Виолета за пълната подкрепа: коментар "Любими" и петте звездички, които си ми дала, за тази тъжна, бих казал трагична песен за Промяната. Героят е готов да се откаже от всичко, което го е свързвало с Изтока, от където изгрява слънцето и е обърнал погледа на запад. Прокарвайки идеите на новите братя отвъд океана, той е готов на всичко, за да заслужи парите, които получава в дар за да тласне страната към пропастта. В сайта почти нямам приятели. Не успях да се наложа, въпреки че залягах дори и нощно време! Спирам до тук........ От сърце ти желая здраве, обич у дома и творческо вдъхновение!
  • Миночка, благодаря ти, че намина на моята страница! Радвам се, че прочете и остави коментар! Положението в Родината е трагично. Опитах се да представя промяната като човек, събирателен образ! Тя или той се интересува единствено от личното си благосъстояние. За да успее е готов съюз да направи и с дявола... Но оставам на Бог да отсъди за всичко. Българинът е с пречупени криле, с прекършен дух. Бог да ни е на помощ...

Новото "Време разделно" – II- ро продължение

Ти помниш ли?
Ти помниш ли още, Българийо мила,
на Чинтулов, Ботев и Вазов творбите?...
Защо си смирено главата склонила,
не чуваш гръмовния зов на дедите? ...
1.1K 8 11

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...