Песента на китарата

Обичам да ме галят,

прераждайки се в радостта ми.

Усещам как ме докосват,

разтваряйки се във песента ми.

Когато се осмелят

да влеят себе си във струните,

те ме използват като кошче

за неродените думи.

Обичам тъжните целувки,

пълнещи ме с музика.

Обичам да ме използват,

за да измият мръсотията на болката.

Обичам нежните пръсти,

търсещи помощ във струните.

Обичам да ме късат със отчаяни пръсти,

болезнено да ме целуват -

и така да се пълня със музика,

която не се забравя.

Обичам да ме използват

като болкоуспокояващо,

защото така съм направена.

Обичам да изсипят в мене

частица от себе си,

А аз да я запазя -

побеляваща от времето,

но вечно пееща в мене.

Затова сред чуждите мъки

се чувствам като царица.

Защото в човешки ръце съм

хибрид от човешки частици.

Тъжни човешки частици.