Nov 4, 2008, 1:09 PM

Песента на китарата

  Poetry
955 0 0

Обичам да ме галят,

прераждайки се в радостта ми.

Усещам как ме докосват,

разтваряйки се във песента ми.

Когато се осмелят

да влеят себе си във струните,

те ме използват като кошче

за неродените думи.

Обичам тъжните целувки,

пълнещи ме с музика.

Обичам да ме използват,

за да измият мръсотията на болката.

Обичам нежните пръсти,

търсещи помощ във струните.

Обичам да ме късат със отчаяни пръсти,

болезнено да ме целуват -

и така да се пълня със музика,

която не се забравя.

Обичам да ме използват

като болкоуспокояващо,

защото така съм направена.

Обичам да изсипят в мене

частица от себе си,

А аз да я запазя -

побеляваща от времето,

но вечно пееща в мене.

Затова сред чуждите мъки

се чувствам като царица.

Защото в човешки ръце съм

хибрид от човешки частици.

Тъжни човешки частици.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ади Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...