Песента на мравката
Велика Вселено, неразгадана и вечна, бъди,
за да бъда частица от твоята същност.
Матрицата си в еони, епохи и ери твори,
докато с дух и мисъл аз те прегръщам.
Говори ми на твоя странен език, говори...
Научи ме на тайнственото си слово,
на азбуката от колабиращи и и нови звезди,
от черни дупки и мъглявини,
докато променям вида си отново.
Всеки миг преживявам небесната ти революция,
гръмовна, съзидателна и унищожителна.
Безимена съм в автографа на еволюцията,
А ти си Вселено, времепространствена въпросителна
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Кънева Всички права запазени
