Песента на рома Ромео
Песента на рома Ромео
На трон от леден мрак и вражи сняг
старецът бял февруари простенва,
а един ромски Ромео припява на глас
своята севда за жена и ревност.
Главата му с нимба любовна
грейва над контейнера празен.
И чудото става – един кораб и в него корсар
издува платна в песента на тоя поразник.
Пее младият мъж на езика си слънчев,
в словата му огнени думи и птици летят.
Мургава Жулиета гори го в съня му,
а стрехите на къщите се топят.
Клошарят квартален със болното псе
сядат в ложа на първия ред –
в автомобилна каруца от соц-а до крушата,
и изиграва предана публика.
Вървящи за среща с жената във плаща,
те изпиват до дъно от чашата
на романса любовен на младия пикаро
и, пияни от щастие, отиват в отвъдното.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златина Георгиева Всички права запазени
