Песента на щурците
Ти помниш ли песента на щурците
и мириса на окосена трева.
Над нас с теб бяха само звездите,
в сърцата ни тогава узря любовта.
Докосвах те сред зелени листа,
потъвах в очите ти - нощни луни.
Вдишвах те като миг от вечността,
ти бе най-красивото в моите дни.
Целувах те както целува нощта,
горещо и възбуждащо страстно.
Подчиних се на твоята мечта
да ме овладееш с чувство прекрасно.
Ти помниш ли песента на щурците
и вкуса на една щастлива сълза.
За нас са пели тогава в тревите,
те дадоха смисъл на нашата съдба.
и мириса на окосена трева.
Над нас с теб бяха само звездите,
в сърцата ни тогава узря любовта.
Докосвах те сред зелени листа,
потъвах в очите ти - нощни луни.
Вдишвах те като миг от вечността,
ти бе най-красивото в моите дни.
Целувах те както целува нощта,
горещо и възбуждащо страстно.
Подчиних се на твоята мечта
да ме овладееш с чувство прекрасно.
Ти помниш ли песента на щурците
и вкуса на една щастлива сълза.
За нас са пели тогава в тревите,
те дадоха смисъл на нашата съдба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Георгиев Всички права запазени
