10.12.2013 г., 22:09

Песента на вечността

757 0 0

Значимото е в малките неща.

Една малка пеперудка с белички крилца

ни напомня за деня,

когато, пърхащи и чисти, жадуващи за свобода,

бяхме с теб деца.

Едно кокиче сред снежна планина

бори се с надежда да приветства пролетта.

Една чешмичка с бистричка вода,

построена от човек, който вече е на прах,

ненадписана ни с дата, нито с неговите имена,

ни показва, че в студения ни свят има добрина.

Това е песента, песента на вечността във малките неща.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...