Песента за Христа
Стоя си аз в една пицария
и студена бира си пия.
По едно време - какво е това?
Влиза един мургав с дълга коса,
бял халат, с брада и бос.
Викам си - това е Христос.
Господине, викам, извинете, че ви безпокоя,
но вие да не би да сте Христа?
Да, вика, радвам се, че ме позна,
ти си първият в тази ваша страна.
Исусе, много ми е приятно - хайде, сядай,
и как в България попадна - разправяй!
Бих искал да те черпя, но уви,
току-що изпих последните си пари.
Но става ли да поръчам две гарафи вода,
а ти, така нали, ще ги превърнеш на вина.
Христос се усмихна и ми смигна: Добре!
Само, вика, барманът да не разбере.
Та, значи, си пиеме ние от вълшебните вина
и си лафим за това-онова.
И ми вика Христос: Брато, аз тук, в България,
се крия от религиозните изчадия.
Че тези лешояди щом ме съзрат,
обратно на кръста ще ме заковат.
И рекох: Да, Ицо, ама след като комунистите паднаха,
тези и тука много станаха.
Пеят, подскачат и се гърчат,
на дявола опашката искат да изкълчат.
Това като чу, Исус много се натъжи,
печално от виното си отпи
и рече: Леле, девствено мале! Ами сега,
къде ще се скрие на господ сина?
Но го успокоявам: Спокойно, всичко ще е добре,
че страшна идея ми дойде.
Качваме те на автобус - и нагоре - за Дели Ормана,
че там, Исусе, е навалица голяма.
Власи, цигани, турци и помаци
и камара още загубеняци,
и всички овчари, свинари и говедари,
и никога не биха те познали.
Че даже и по водата да вървиш,
много няма да ги впечатлиш.
После, спокойно, в Дунава много вода,
от която да си правиш вина,
ще си хванеш сладка влашка мома
и безгрижно ще чакаш края на света.
Засмя се Ицо: Много добър съвет.
Бащице, Господи, какъв късмет,
че седнах в тази пицария,
с Учо вино да пия.
И ми вика: Благодаря, но искам да се отплатя
и десет години ще ти подаря.
- Няма нужда - правя се на скромен -
приятно ми беше да си говорим.
И сърдечно ръката ми стисна Исус
и се разтича за Силистра да лови автобус.
В кенефа после се поглеждам в едно огледало
и - лелеее!... Недевствено мале, що е станало?
Няма я вече плешивата глава
с побелялата брада и набръчканата сура.
От огледалото млад готин симпатяга
с дяволска усмивка ме поздравява.
Брато, те това е далавера голяма.
Изпратих Исус в Дели Ормана,
на гратис вино пих
и после младост придобих.
и студена бира си пия.
По едно време - какво е това?
Влиза един мургав с дълга коса,
бял халат, с брада и бос.
Викам си - това е Христос.
Господине, викам, извинете, че ви безпокоя,
но вие да не би да сте Христа?
Да, вика, радвам се, че ме позна,
ти си първият в тази ваша страна.
Исусе, много ми е приятно - хайде, сядай,
и как в България попадна - разправяй!
Бих искал да те черпя, но уви,
току-що изпих последните си пари.
Но става ли да поръчам две гарафи вода,
а ти, така нали, ще ги превърнеш на вина.
Христос се усмихна и ми смигна: Добре!
Само, вика, барманът да не разбере.
Та, значи, си пиеме ние от вълшебните вина
и си лафим за това-онова.
И ми вика Христос: Брато, аз тук, в България,
се крия от религиозните изчадия.
Че тези лешояди щом ме съзрат,
обратно на кръста ще ме заковат.
И рекох: Да, Ицо, ама след като комунистите паднаха,
тези и тука много станаха.
Пеят, подскачат и се гърчат,
на дявола опашката искат да изкълчат.
Това като чу, Исус много се натъжи,
печално от виното си отпи
и рече: Леле, девствено мале! Ами сега,
къде ще се скрие на господ сина?
Но го успокоявам: Спокойно, всичко ще е добре,
че страшна идея ми дойде.
Качваме те на автобус - и нагоре - за Дели Ормана,
че там, Исусе, е навалица голяма.
Власи, цигани, турци и помаци
и камара още загубеняци,
и всички овчари, свинари и говедари,
и никога не биха те познали.
Че даже и по водата да вървиш,
много няма да ги впечатлиш.
После, спокойно, в Дунава много вода,
от която да си правиш вина,
ще си хванеш сладка влашка мома
и безгрижно ще чакаш края на света.
Засмя се Ицо: Много добър съвет.
Бащице, Господи, какъв късмет,
че седнах в тази пицария,
с Учо вино да пия.
И ми вика: Благодаря, но искам да се отплатя
и десет години ще ти подаря.
- Няма нужда - правя се на скромен -
приятно ми беше да си говорим.
И сърдечно ръката ми стисна Исус
и се разтича за Силистра да лови автобус.
В кенефа после се поглеждам в едно огледало
и - лелеее!... Недевствено мале, що е станало?
Няма я вече плешивата глава
с побелялата брада и набръчканата сура.
От огледалото млад готин симпатяга
с дяволска усмивка ме поздравява.
Брато, те това е далавера голяма.
Изпратих Исус в Дели Ормана,
на гратис вино пих
и после младост придобих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алекс учо Всички права запазени
