Че някой ден ще потъне в забрава,
таи се в душата ми плахо, със страх
цялата тази невинна любов,
която със трепет, безмълвно раздавам...
И когато страхът стане паничен,
от съдбата си трагично-комична
няма да бягам, нито заплача,
ще приседна тихо до нея с усмивка...
Ще ù разкажа, ще ù споделя,
мъката със нея аз ще поделя.
Колко болка и сълзи съм преживяла,
това от нея само съм видяла.
Обича ме по своят зъл, жесток си начин.
Може би съм черната ù, смешна пешка?
В Ада хвърля ме за всяка грешка,
но да сгрешиш... Нима не е човешко?
Тя е Бог, а аз съм нейна залъгалка.
Безполезна, мъничка и жалка.
Ето го човекът - той нищичко не знае,
такива, със каквито Боговете си играят!
© Жу не регрете риен Всички права запазени