9.04.2007 г., 0:09

Песни

949 0 2
Когато всяка песен ми напомня тебе,
 предишна, незабравена любов,
как искам пак да оглушея
и да не си припомням твоя зов.
Когато всеки стих е пълен с болка,
и спомена е като изтормозен нерв,
как искам пак да спя, докато
излeкувам болестта любов.
Когато идва нова пролет, ново лято,
нов живот,
как искам да избягам надалече...
където няма спомени за теб...
И моите тъжни, неми песни да запея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вълко Тодореев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...