9.04.2007 г., 0:09 ч.

Песни 

  Поезия
655 0 2
Когато всяка песен ми напомня тебе,
 предишна, незабравена любов,
как искам пак да оглушея
и да не си припомням твоя зов.
Когато всеки стих е пълен с болка,
и спомена е като изтормозен нерв,
как искам пак да спя, докато
излeкувам болестта любов.
Когато идва нова пролет, ново лято,
нов живот,
как искам да избягам надалече...
където няма спомени за теб...
И моите тъжни, неми песни да запея.

© Вълко Тодореев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??