Apr 9, 2007, 12:09 AM

Песни

  Poetry
960 0 2
Когато всяка песен ми напомня тебе,
 предишна, незабравена любов,
как искам пак да оглушея
и да не си припомням твоя зов.
Когато всеки стих е пълен с болка,
и спомена е като изтормозен нерв,
как искам пак да спя, докато
излeкувам болестта любов.
Когато идва нова пролет, ново лято,
нов живот,
как искам да избягам надалече...
където няма спомени за теб...
И моите тъжни, неми песни да запея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вълко Тодореев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...